Че чувам дъха ти

Как прогаря

През мислите

Дупка,

През пожълтелите

Вестници

На спомените ми –

Сухият дим

Ме замайва.

по паралели

меридиани

по листове

петолиния

и напукани длани

по следи

от самолети

гуми

осеви линии

по телеграфни

стълбове

и ниви изорани

по морски пясък

и разровени

мравуняци

Чертай ме

по заскрежени

запотени

огледала

и прозорци

Начертай ме

по бръчките си

и изтрий спомена.

по-тежки

по-жежки

по-страшни

думи

от истини,

като топузи,

като писъци,

като ножове

истини

злобни и сложни,

като

Богородици,

Юди и ангели

В едно омесени.

истини

Силният хвалят,

А слабият сплескват.

в стомашните киселини

на този дълъг ден

с безкрайно утре…

утре… утре…

Кутрета

в дървена щайга

осиновяват тротоара

опитомяват хората

лаят… лаят…

На масата

чай от лайка

дими, издимява

от белия дроб

преминава в цигарите;

замъгли, загърни

раменете ми, младите

изсуши любовта ми към дните

и снощните мисли…

Чай от въглени стрити.

Бял порцелан
В немити ръце –
Какво да ти дам ?
Сам всичко си взех.

Запален фитил
Във мойто сърце.
От смърт ме е страх –
Прошавай небе.