Разтварям се
в стомашните киселини
на този дълъг ден
с безкрайно утре…
утре… утре…
Кутрета
в дървена щайга
осиновяват тротоара
опитомяват хората
лаят… лаят…
На масата
чай от лайка
дими, издимява
от белия дроб
преминава в цигарите;
замъгли, загърни
раменете ми, младите
изсуши любовта ми към дните
и снощните мисли…
Чай от въглени стрити.
