280

март 25, 2011 - Leave a Response

Натъпкани
пресни надежди
Съдби
без покритие
Обще-житие
Младост
затоплена с парно
Някакви любови
Излишъци
от чувства
Села и градове
затворени в буркани
Хормони бедност
в бъдеще
Алкохолът довежда
до изпита
Не стига…
Нищо не стига…
Припаднали прави желания
в задуха
Живот
във задръстване.

 

Вчера срещу днеска

март 25, 2011 - Leave a Response

Толкова тихо,

Че чувам дъха ти

Как прогаря

През мислите

Дупка,

През пожълтелите

Вестници

На спомените ми –

Сухият дим

Ме замайва.

 

Линии

март 25, 2011 - Leave a Response

Чертай ме

по паралели

меридиани

по листове

петолиния

и напукани длани

по следи

от самолети

гуми

осеви линии

по телеграфни

стълбове

и ниви изорани

по морски пясък

и разровени

мравуняци

Чертай ме

по заскрежени

запотени

огледала

и прозорци

 

Начертай ме

по бръчките си

и изтрий спомена.

 

Сатори

март 25, 2011 - Leave a Response

Няма

по-тежки

по-жежки

по-страшни

думи

от истини,

като топузи,

като писъци,

като ножове

истини

злобни и сложни,

като

Богородици,

Юди и ангели

В едно омесени.

истини

Силният хвалят,

А слабият сплескват.

Безизходица

март 25, 2011 - Leave a Response

Разтварям се

в стомашните киселини

на този дълъг ден

с безкрайно утре…

утре… утре…

Кутрета

в дървена щайга

осиновяват тротоара

опитомяват хората

лаят… лаят…

На масата

чай от лайка

дими, издимява

от белия дроб

преминава в цигарите;

замъгли, загърни

раменете ми, младите

изсуши любовта ми към дните

и снощните мисли…

Чай от въглени стрити.

 

4

февруари 1, 2010 - Leave a Response

Родилният дом
е като паркинг.
Всяко дете
си има
собственик.

3

февруари 1, 2010 - Leave a Response

Адам и Ева.
Кални, недопечени  -
курабиите на Господ.

3 несвързани

февруари 1, 2010 - Leave a Response

Следобеден чай,
със сутрешни мисли.
Завивам се в тях,
Полезно-излишен.

Бял порцелан
В немити ръце –
Какво да ти дам ?
Сам всичко си взех.

Запален фитил
Във мойто сърце.
От смърт ме е страх –
Прошавай небе.

някакво

февруари 1, 2010 - Leave a Response

Последно вдишване.
Очаквано.Неискано.
Моторът на сърцето спира.
Във снимка някой те намира.
Защо сте бледи имена ?
Къде във вас са чувствата,
В хартия скрити…
Години на живот в смъртта.
Краката ни отвеждат все до тук.
Пред стаята на Синята Брада.

Бадминтон

февруари 1, 2010 - Leave a Response

Федербал.
Мъжки,
с пликчета…
Си играят
на момичета.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.