Натъпкани
пресни надежди
Съдби
без покритие
Обще-житие
Младост
затоплена с парно
Някакви любови
Излишъци
от чувства
Села и градове
затворени в буркани
Хормони бедност
в бъдеще
Алкохолът довежда
до изпита
Не стига…
Нищо не стига…
Припаднали прави желания
в задуха
Живот
във задръстване.
Толкова тихо,
Че чувам дъха ти
Как прогаря
През мислите
Дупка,
През пожълтелите
Вестници
На спомените ми –
Сухият дим
Ме замайва.
Чертай ме
по паралели
меридиани
по листове
петолиния
и напукани длани
по следи
от самолети
гуми
осеви линии
по телеграфни
стълбове
и ниви изорани
по морски пясък
и разровени
мравуняци
Чертай ме
по заскрежени
запотени
огледала
и прозорци
Начертай ме
по бръчките си
и изтрий спомена.
Няма
по-тежки
по-жежки
по-страшни
думи
от истини,
като топузи,
като писъци,
като ножове
истини
злобни и сложни,
като
Богородици,
Юди и ангели
В едно омесени.
истини
Силният хвалят,
А слабият сплескват.
Разтварям се
в стомашните киселини
на този дълъг ден
с безкрайно утре…
утре… утре…
Кутрета
в дървена щайга
осиновяват тротоара
опитомяват хората
лаят… лаят…
На масата
чай от лайка
дими, издимява
от белия дроб
преминава в цигарите;
замъгли, загърни
раменете ми, младите
изсуши любовта ми към дните
и снощните мисли…
Чай от въглени стрити.
Следобеден чай,
със сутрешни мисли.
Завивам се в тях,
Полезно-излишен.
Бял порцелан
В немити ръце –
Какво да ти дам ?
Сам всичко си взех.
Запален фитил
Във мойто сърце.
От смърт ме е страх –
Прошавай небе.
Последно вдишване.
Очаквано.Неискано.
Моторът на сърцето спира.
Във снимка някой те намира.
Защо сте бледи имена ?
Къде във вас са чувствата,
В хартия скрити…
Години на живот в смъртта.
Краката ни отвеждат все до тук.
Пред стаята на Синята Брада.
